Стаята на Емили

- Секунда!
Емили точно ставаше и облече копринения си халат. Изми се в банята когато щеше да си избира дрехи за през деня, някой почука на вратата. Блек отиде и отвори. От другата страна на прага бе Мелани Косъс

- На ресторант, става ли? Не съм закусвала още.

Днес печеше слънце. Но Емили не искаше да рискува пак да я хване дъжда по потник. Облече се по-дебеличко. Сега поне бе с дълги дънки а не с тънък панталон, през който влиза и най-слабия ветрец. Макар да обожаваше дъжда Емили никога не би излязла навън, когато вали по потник. За това сега бе настинала. Гласът й бе променен, гърлото я болеше. Имаше нужда от чай, а и от закуска. А също и да се облича веднага като стане, за да не настине повече. Но тя бе свикнала да се облича когато ще излиза. През другото време стоеше по потник, къси шорти и халата си, като той не вършеше никаква работа, дори за ръкави не ставаше, но си бе любимият й. Нямаше нужда от яке, за това не си го взе когато излизаше. Заключи вратата и тръгна към асансьора. След това отиде в ресторанта, за да закусва.

П.П. Облекло:

Емили влезе в стаята си и се насочи към гардероба. Отвори го.Разгледа закачалките и взе тези, на които имаше дънки или панталони, освен съвсем късите. Заедно със закачалките ги хвърли в коша и звънна на рецепция да каже да изпратят камериерка. Тя дойде и почука на вратата.
- Ето! Вземи ги ако искаш, ако не ти харесват ги изхвърли - каза Емили и подаде дрехите на жената, след като ги извади от коша.
- Благодаря ви, госпожице! - отвърна объркана камериерката.
Ем се усмихна и затвори вратата след себе си.

Ем се събуди. Махна лентата от очите си. Слънчевите лъчи минаваха през спуснатите завеси и нежно галеха кожата на момичето. Отиде в банята и се изми. След това пред огледалото. Среса копринената си коса и се отправи към гардероба. Взе няколко закачалки и отново застана пред огледалото. Телефонът й звънна и тя го постави на високоговорител.
- Какво правиш? - попита мъжки глас.
- Сега ли? Чудя се какво да направя за да ме оставиш намира. МРАЗЯ ТЕ! - каза с по-висок глас Емили
- Блеър, моля те! Позволи ми да ти обясня!
- Да ми обясниш как спиш с втората жена на баща ти? Не, благодаря! Достатъчно извратено е само като си го представя!
- Не! Аз не исках...
- Спести си думите! - прекъсна го Би. Докато говореше облече последната рокля от закачалките, които взе и оправи косата си.
- Знаеш ли какво?! Вече ще се представям като Блеър, не като Емили! Това вече не е твоето име!
- Не можеш!
- Защо? Само защото когато спиш с мен ме наричаш така, означава, че и другите не могат да го правят?
- Отново си Кралица Би, така ли?
- Щом така ти харесва!
- Нямам думи! Ти... ти... просто разби сърцето ми!
- А ти не го направи, когато спа с мащехата си?! - гласът на Блеър леко трепереше, поради това, че очите й бяха насълзени и още малко й трябваше да заплаче.
- Моля те! Повярвай ми!
- Ти си женкар Марк! Нищо друго не очаквам от теб!
- Наистина те обичам! - повиши гласа си той
- И аз те обичах! Преди!
Блеър взе телефона си и го блъсна в земята. Обу обувките и взе чантичката си и якето, и излезе от стаята, като тръшна вратата.

P.S. Външен вид:

- Мелани, съжалявам, бързам! Кажи бързо какво има?