Плажа

Емили Блек. Младо момиче, с много мечти и амбиции. Имаше вятър, който пръскаше косите на момичето на всички страни.
- Ти ли си Кристиян Кълън? - попита Емили
- Защо те интересува? - не отговори на въпроса й момчето.
- Проучих те. Ти си конкуренцията, за която ми говореха от доста време. - Емили Блек - представи се Емили. Подаде ръката си към момчето до нея, опитвайки се да върви с бързото му, но спокойно темпо. След като Крис не й каза нищо, а просто продължи да върви, момичето свали ръката си.

- Ти може да не се смяташ за конкуренция, но аз те смятам. Винаги проучвам хората които познавам, включително и конкуренцията.
- Застрашаваш бизнеса ми. - поясни Емили, след като видя неразбирателството в очите на Кълън, когато я погледна.
Блек вече дишаше ускорено, не само заради бързото вървене, ами и заради вятъра, който духаше точно срещу нея.

- Добре: ти строиш и продаваш къщи. Е и аз го правя. И не са много хората и семействата в този град, които си купуват къщи. Въпреки това постоянно можеш да оплетеш някой богаташ да си купи къща тук. Освен това...
Мобилният на Емили звънна и я прекъсна.
- Извини ме за момент... - каза тя и се спря. - Емили Блек... Не, не, не! Виж, всичко си е наред. Не пипай нищо!... Но как го съборихте?!? Нямаме време! Трябваше ни за довечера. - Емили звучеше отчаяна. - Добре, виж сега какво ще направим: съберете всички части и ги изхвърлете. Аз ще се питам да намеря същото. Ще се опитам и да я забавя на работа... Добре... Измислете нещо с вечерята. Другото оставете на мен... Добре! Обичам те, чао!
Блек се обърна и настигна Крис, който явно бе намалил крачка, защото бе близо до нея.

-Да,разбрах защо ме считаш за конкуренция....-усмихна се той и седна на плажа,Емили направи отчаяна физиономия:
-Трябва да тръгваш ли?-попита той тихо

- Да, но... ако искаш ела с мен? - предложи Емили.
Нещо в нея искаше да си тръгне, но друго пък настояваше да остане

- Днес сестра ми има рожден ден. Бях купила една ваза, която тя много харесва за подарък от мен и дъщерите й. Обаче племенниците ми са я счупили. Това ми казаха сега. И трябва да купя нова. Обаче трябва да побързам, защото магазина ще затвори скоро.

Намирането на плажа се оказа доста трудна задача и за двамата.В крайна сметка обаче със взаимни усилия те стигнаха до желаното място.
- Мисля,че този път изкарахме късмет с намирането на плажа.Ще ни трябва карта на града.
- Не се тревожи за това сега....карта винаги може да намерим. - отвърна му тя като се усмихна за пореден път.
Тя пусна ръката му и се затича боса по пясъка който май се беше нагрял от слънцето което го е грял доста време.
- Идваш ли или ще останеш да правиш компания на вятъра? - попита го Кейтлин.
- И така ми е добре. - рече безизразно той като съвсем не одобряваше температурата на водата.
Човек май на него не можеше да му угоди.Дори като малък често си менеше мнеието за почти всичко.Както за хора така и за какви ли не други неща.

Девиън веднага беше потреперил заради гадния вятър.Беше си хладен, но изглежда за Кейтлин това не беше проблем.
- Оф мразя да ходя на плаж. - отсече намръщено той когато ръката му отново беше задърпана.
Беше принуден да влезе във студената вода и точно това се случи.Макар и против волята му той просто се остави на течението и се занесе из водата чакайки да му дойде компанията.
- Защо ли имам чувството,че това ще свърши зле?! - тихо прошепна на себе си той когато се заогледа наоколо.

- О да не е зле.Просто ще ми е нужно малко време да свикна. - каза Девиън като също заплува към Кейтлин.
Водата си беше студена.Хладна и солена разбира се.Това само можеше да влоши настроението на момъка ама този път той го подкара по-полека и се опита да не обръща внимание на това.
- И сега какво следва.....ще се опиташ да ме убиеш? - попита я той на шега имитирайки уплашен поглед.
Не беше много убедителен и това май накара нов смях та отекне във водата.Съвсем не го биваше и да лъже.

- А сега ми се извиняваш....лисичке. - направи се на учуден той като се опита да избегне гушката.
Разбира се безуспешно.Веднага беше уловен от Кейтлин та се наложи и с това се примири.
- Знаеш ли...трябва да станеш наемна убийца.Ще се опитваш да обиваш хората и когато се провалиш ще раздаваш гушки на ляво и на дясно.
Тя отново се опита да му потопи главата във водата ама Девийн действа по-бързо и се измъкна от коварната и хватка.
- Лошо момиче. - изплези и се той и заплува към брега.

...бързо се отскубна от нея и се изправи на крака.
- Няма да стане драга ми госпожице. - викна след нея той като се опита да стои на поне два метра от нея.
Уви дори и това не стана.Отново падна на пясъка и този път беше по-болезнено за него.Все пак успя да изтърпи неприятните тръпки в гърба и да се върне към борбата за свобода.Кейтлин не отстъпваше позицията а Девиън беше на път да се предаде и да се откаже от физическата си свобода.Май наистина щеше да бъде убит.....от гушки или нещо друго.
- Добре.....предавам се! - викна силно той.

Кейт стана от него.Погледна го сеиозно в очите и го попита:
-Защо винаги се дистанциаш от мен,няма да те ям...Опитвам се да я скъся,но ти не ми даваш никакъв шанс,не искам нищо друго освен поне да имаме приятелски взаимоотношения...Не вярвам да съм ти толкова неприятна...?-тя седна на пясъка и го загледа в очите.Устните й добиха нормалният си блясък,косите й се носеха във въздуха заедно с играта на вятъра.Този път нямаше и помен от очарователните й усмивки.Искаше да знае,защо е така и нямаше поводи да се усмихне....

- Не се дистанцирам от теб. - обяви с ясен глас той почувствайки се малко обиден. - Май си останала с грешно впечатление. - въздишка.
Седна срещу нея и взе да си облича тениската.Май със плажа бяха приключели....поне за сега.
- Ако си мислиш,че бягам от теб....грешиш. - каза той спокойно като се огледа наоколо.
Вятъра отново подуха а настроението на Девиън отново се вкисна.Както обикновено при него това се случваше изключително лесно.
-Е не знам за теб, но аз мисля да се прибирам. - промълви тихо той като бавно се изправи на крака. - Уморен съм а често казано не ми се стои вече тук.